Цианидите са соли на циановодородната (синилна) киселина HCN, например NaCN (натриев цианид), KCN (калиев цианид, цианкалий). CN-група съдържат и други химични съединения, например нитрили, уретани и др.

Повечето видове цианиди са силно отровни.^[1] Ефектът им върху живи организми е блокиране на клетъчното дишане (който ефект обаче е обратим в кратки срокове). Цианидите са редуктори, ползват се в бижутерията, при горещо поцинковане на металите, но в България все още се използва на някои места, въпреки че подлежи на дискусия за премахването му.

Като първо органично съединение на Земята, учените посочват именно цианида, от който след това са се развили останалите химични съставки на живите организми.

 

Разпространение

Има различни видове цианиди. Някои от тях се срещат в природата, а други се синтезират изкуствено. Има редица растения и плодове, които произвеждат цианиди в изключително малки количества. Много от синтетично произвежданите цианиди са силни и бързодействащи отрови.

В природата цианиди се произвеждат от някои видове бактерии, гъби и водорасли. Цианиди могат да се открият, макар и в изключително малки количества, в някои видове семена и ядкови сърцевини (ядката на плодът манго). При растенията, цианидите са свързани с молекулите на захарите и така ги предпазват от тревопасни.

Цианиди се съдържат се в цигарения дим, в газовете от ауспуха на автомобилите.